Международна група младежи, половината от които - с някакъв тип затруднения. Различни синдроми и състояния, водещи до различни казуси. Свикнали сме да ги наричаме "различни".

 

Да им помогнем да бъдат заедно, да бъдат удовлетворени, да се разбират и подпомагат.

 

Трябваше всеки участник, сам или в група, да сглоби една структура, каквато вдъхновението му посочи. Единствено условие - да е стабилна. След което всички те да обединят творбите си и да създадат... Град. Без планиране. Без очаквания. Следвайки потока, вдъхновението и взаимността.

 

Една река. Два бряга. Три моста. В този град имаме: къща с двор, строителна площадка с кран, нефтена платформа, отбранително съоражение (тип Троянски кон, ама наобратно), концертна зала, небостъргач, паркинг, стадион (построен като мост над реката, за ужас на инженерите), парк с детски атракцион, езеро и открита дневна за великани. Плюс порядъчно количество фауна - костенурка, котка, таралеж, пате, гущер и какво ли още не.

 

Направихме още една крачка да свържем двата бряга. Не беше планирано. Случи се по волята на същото вдъхновение. Та нали всички бяхме там да строим мостове между света на еднаквите и света на различните. Започнахме сами, всеки сам в собственото си недоумение какво да прави с тия пръчки... А завършихме заедно. Построили цял един град. Свързани. Единни. Въпреки или, всъщност, именно заради трудностите.

Строихме екологично. Събрахме си всичко, ще строим отново със същите материали. Смяхме се и плакахме. Успявахме и се проваляхме.

 

Господи, колко сме еднакви, докато сме толкова различни. Без значение от етикетите. Отвъд диагнозите и границите, отвъд невъзможностите. Аз видях едни млади хора, всеки даващ най-доброто от себе си. Всеки борещ своята собствена сянка. Без значение дали са си намерили диагнозата или все още не. И отсреща - едни хора, които просто искат да помогнат.

Благодаря за преживяването!

За мен беше чест!